Skip to content Skip to footer

Коментар на Закона за защита от домашно насилие

Домашното насилие е един от сериозните проблеми не само в България, но и в Европа. Според статистически данни всяка 3-та жена в Европа е ставала жертва на насилие и тормоз, а повече от 50% от убитите жени са убити от човек, с когото да имали отношения, и от когото са били тормозени преди убийството. Статистиката, разбира се, относно броят на жертвите на домашно насилие, няма как да е точна, защото много от жертвите си мълчат и не споделят.

За съжаление, смея да твърдя, че българското законодателство, относно домашното насилие, не предоставя ефективна защита на жертвите на домашно насилие и не ги предпазва ефективно от най-лошото, което може да се случи.

Какво точно е домашно насилие

Според чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие, домашно насилие е „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“

Защита от домашно насилие

Важно е да се има предвид, че пострадалото лице може да се обърне до съда за издаване на Заповед за незабавна защита, или така наречената Ограничителна заповед, в срок от 1 месец от извършване на акта на домашно насилие. Ако се изпусне този срок, се губи възможността за съдебна защита по Закона за защита от домашно насилие. Проблемът е, че повечето жертви на домашно насилие най-често не знаят как да постъпят и се обръщат първо към полицията. Полицейските органи обикновено само съставят констативен протокол или предупредителен протокол на насилника и си тръгват. Те могат да задържат насилника за 24 часа само, ако имат данни за извършено престъпление. Впрочем, домашното насилие не се счита за престъпление само по себе си и делото за домашно насилие се води пред граждански съд. Но защитата по закона за защита от домашно насилие не изключва наказателна отговорност на извършителя. Това означава, че ако има причинена телесна повреда или заплахи за убийство и други престъпления от частен или общ характер, жертвата има право паралелно с делото за домашно насилие, да води или наказателно дело от частен характер, или да се обърне към прокуратурата за образуване на дело от общ характер за причинена средна телесна повреда или друго престъпление от общ характер.

Но нека се върна на какво следва да бъде извършено – първо, в случай, че насилието не е последвано от телесна повреда, а е психически тормоз, заплахи и др., жертвата следва веднага да се обърне към Районния съд, където се подава декларация за извършения акт на домашно насилие, прилагат се доказателства, каквито има, подава се искова молба и се иска Издаване на заповед за незабавна защита. Съдът, след като прецени опасността за пострадалото лице, в зависимост от данните, които са представени, издава Заповед за незабавна защита, в която най-често се забранява на насилникът да се приближава до пострадалото лице на по-малко от 150 метра и да търси пострадалото лице, по какъвто и да е начин. Заповедта се връчва чрез органите на полицията, а след това съдът насрочва дата за първото съдебно заседание, където пострадалото лице следва да докаже извършеното домашно насилие. Заповедта за незабавна защита може да бъде в сила до 18 месеца след издаването, но в случай, че пострадалото лице не успее да докаже, че е имало акт на домашно насилие, заповедта се обезсилва от влизане в сила на съдебното решение и пострадалото лице заплаща всички разноски по делото.

Доказването е първият проблем

Трудно се доказва домашно насилие, което представлява какъвто и да било психически тормоз и заплахи, защото често няма преки свидетели, или свидетелите отказват да говорят. За да се докаже домашното насилие, почти винаги са необходими свидетели, които са чули или видяли какво се е случило, но такива почти винаги липсват. По този начин производството става дума среу дума и жертвата на домашно насилие губи делото. Не много по-различно стоят нещата и когато домашното насилие е представлява лека или друга телесна повреда. Най-често жертвата и насилникът са сами и няма свидетели, които да потвърдят, че има извършен акт на насилие, а насилникът обикновено заема защитна позиция, че жертвата се е препънала и ударила някъде, или че изобщо нищо не знае за случилото се. По този начин много от жертвите на домашно насилие се обезсърчават и губят всякаква вяра в правораздавателната система.

Спазването на Заповедта за незабавна защита

Голям проблем е и спазването на мерките, предвидени в Заповедта за незабавна защита

Според Наказателния кодекс, наказанието за нарушена Заповед за защита от домашно насилие, е лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Но насилникът спокойно може да нападне жертвата на домашно насилие в дома на жертата, или на друго място, където няма свидетели. В някои случаи, както знаем, жертвата може и след това да не е жива, за да подаде сигнал за нарушената Заповед за незабавна защита. Реално самата жертва трябва да се обади в полицията, или да сигнализира прокуратурата, че е нарушена Заповедта за незабавна защита, като същевременно трябва да има доказателства, че заповедта е нарушена. Много рядък е случаят, в който насилникът да се появи пред свидетели, или жертвата да има физическата възможност веднага да сигнализира полицейските органи и те да пристигнат преди насилникът да си е отишъл, за да го заловят на място, че нарушава Заповедта за незабавна защита.

Моето мнение за необходими промени в законодателството

Реално законодателството не е ефективно за защита на жертви на домашно насилие, защото първо жертвата трябва да пусне молба до съда, минава време, докато съдът прецени дали молбата е основателна и докато съдът издаде Заповед за незабавна защита. През това време жертвата е подложена на постоянен риск. Неефективно е, че кръгът на лицата, които могат да подадат молба по закона за защита от домашно насилие – пострадалото лице, брат, сестра, или лице, в което жертвата е в родство по права линия, както и Директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато жертвата е непълнолетно лице, или лице под запрещение или с увреждания. Неправителствени организации, психолози, приятели и други, не могат да искат обрзуване на производство по защита от домашно насилие. Считам, че кръгът на лицата следва да бъде сериозно разширен, и всеки, който стане свидетел на домашно насилие, да е длъжен да сигнализира и да се образува производство.

Считам, че мерките, предвидени в закона са неефективни, а доказването е сериозно затруднено, особено, когато няма преки свидетели. Редно е при сигнал, веднага да се издава заповед за незабавна защита, а обвиненият в домашно насилие да бъде задържан за 24 часа, да му бъде извършен психологически профил, да се подхожда по-сериозно към събирането на доказателства. Считам, че при нарушаване на Заповед за незабавна защита – в случай, че насилникът се приближи на по-малко от 150 метра от жертвата, следва задължително да има ефективно наказание с установен минимум на лишаване от свобода, както и считам, че дела за домашно насилие следва да бъдат гледани от наказателни съдилища, а не от граждански, както и да има присъда, е не делото да завършва само с потвърждаване на заповедта за незабавна защита и глоба. По законът за защита от домашно насилие няма предвидена наказателна отговорност.

адв. Богомил Йорданов

 

По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.