Какво не харесвам в днешната фитнес индустрия

Автор: Bogomil Yordanov На: неделя, март 4, 2018 Видяно: 11089

Няма как да не помня 4-ти март на далечната 1998-ма година - деня след Националния ни празник. Няма как да не помня, защото тогава се случи едно много голямо събитие в живота на едно малко 13-годишно момче. Момчето бях аз, а събитието беше първата ми карта за тренировки във фитнес зала. Да, днес се навършват точно 20 години, откакто започнах да тренирам.

Великите спомени

Като дете мечтаех един ден да приличам на добрите герои, които винаги са силни, затова и първоначално, на 10 години, започнах да тренирам карате, като едновременно с това вкъщи правех импровизирани упражнения с бутилки с вода и пясък и вдигах всякакви възможни мебели. Опитах се да се запиша на фитнес през 1997-ма година, но тогава от залата ми казаха, че съм прекалено малък и да изчакам още година. Няколко години по-късно, когато си говорехме със собственика на залата и му припомних тази случка от 97-ма, той ми каза, че ако е предполагал колко много искам да тренирам, е щял да ме пусне още на 12 години да тренирам, но е нямало как да знае.

Да, повечето хора забравят определени дати, но аз си спомням онзи 4-ти март на 1998 г. Спомням си налепените по стените снимки на Арнолд, Ли Хейни и Дориан Йейтс, спомням си лостовете и дисковете Eleiko: колко от Вас помнят онези дебели дискове от 50 кг, които имаха зелена боя отстрани? А червените 25-тици, сините 20-ки, жълтите 15-ки? В някои зали може и още да ги има... Бяха велики времена, но всичко в света се променя и това е неизбежно. Дали миналото е било по-добро или по-лошо – не мисля, че може да бъде даден еднозначен отговор, защото всяко нещо може да бъде разгледано в различни аспекти от безброй гледни точки.

Сега ще Ви разкажа за гледната точка на един човек, който е роден и израснал в България и който тренира от 20 години, за които всичко на всичко е пропускал само веднъж 3 месеца тренировки, когато е бил в болница и на инвалидна количка и наистина е нямало как да се добере до някаква щанга или дъмбел.

1998-ма година наистина беше нещо велико за мен, но тогава фитнес индустрията нямаше нищо общо със сега. Невероятно е как нещата се променят само за 20 години! По онова време в гр. София имаше само няколко фитнес зали – не повече от 10. Трениращите също бяха много по-малко от сега и повечето от тях знаеха защо отиват в залата. Нямаше и стотици марки хранителни добавки, а само 2 магазина, които се намираха на ул. „Пиротска“. Но това не беше лошо, защото всичките бяха оригинални и идваха с контейнери от чужбина. По-скоро беше вълнуващо. На някои състезания имаше само 4 категории за мъже – културизъм до 70, до 80, до 90 и над 90 кг. При жените пък бяха жени културизъм 2-3 категории и по 2-3 участнички, и жени фитнес. Като цяло състезателите се познаваха добре и обикновено имаше сериозни битки между 2-ма или 3-ма в категория. По онова време изгря Христомир Христов – който бях гледал първо в по-необичайната за онова време категория до 65 кг., където и стана републикански шампион. Спомням си много имена от онова време като Иван Милков – Киборга, Атанас Богданов, Димитър Йовичин, Янислав Тачев, Стоил Стоилов, Георги Георгиев (Разград), Георги Георгиев (София – до 75 кг.), Тошко Тодоров, Валентин Петков, Калин Неделчев, Ивайло Стоилов, Ивайло Иванов, Цвeтко Цветков (беше наистина много голям), Галин Коларов, Данаил Драганички (и с Галин и с Данаил съм участвал през 1999 г. на републиканското за младежи в гр. Генерал Тошево, което ми беше и първото участие на състезание). Извинявам се, защото със сигурност съм пропуснал някого от по-големите имена (Карамишев се появи малко по-късно, Светомир Андреев и Петър Борисов – също). Хегемонията на Митко Димитров в тежка категория дойде малко по-късно, малко по-късно дойдоха и интересните му сблъсъци с Георги Димитров.

Бяха велики времена! О да, а във фитнес залата бяха маниаци и успяха веднага да намерят видео касета със запис на мр. Олимпия 1998 и първата победа на Рони Колман. Разбира се, въртяха доста често и записи на предишните мр. Олимпия. А самият аз се образовах като четях сп. „Олимп“, сп. „Мускули“, в-ик „Мускули и фитнес“, и кой от миналото не знае „Културизъм за всички“ на Атанас Джананов или книгите на Еню Рангелов! Тренирах колкото можех по-тежко и на 18 за пръв път успях да избутам 200 кг от лежанка при тегло 90 кг., а на тяга правех 270 кг. Но нещата се промениха неусетно и доста бързо. Може би най-голямата промяна се случи с навлизането на социалните мрежи.

 

Масов спорт

Социалните мрежи или модата вкараха много хора хора в залите. Това се разви паралелно с комерсиализацията на състезанията: появиха се безброй категории – мъже физик, жени бикини фитнес, жени бодифитнес, жени физик, жени уелнес, класически културизъм, мъже мускулеста физика и др. Всичко, разбира се, идва първо с цел изкарване на пари, защото навън да участваш в състезание, се плащат не малки такси – от 50 евро нагоре. Колкото повече категории има, толкова повече и участници ще има, защото всеки ще търси нещо, подходящо за себе си, в което може да спечели медал. Едва ли не, всеки фитнес ентусиаст може да намери своя категория. Колкото повече участници има, толкова повече такси ще се съберат. Но в крайна сметка, десетките категории привличат масовата публика – няма ли да отидеш да гледаш, ако братовчедка ти участва, например? За мен това е от една страна добре, защото много повече хора се стимулират да тренират и откриват нещо, което отговаря на техните разбирания и представи, но от друга страна всичко сякаш става прекалено комерсиално, а пък за съдиите 100% става объркващо в коя категория какви са критериите и кого да изберат.

 

Хранителните добавки

Нормално, едно от следствията на комерсиализацията е, че пазарът много рязко се препълни с всякакви марки хранителни добавки, за много от които се говори, че се пакетират в България и нямат нищо общо с оригинала. Постепенно всеки започна да продава добавки, цените да се подбиват, а ментетата да са част от играта. Количеството рязко се качи, но качеството масово падна и в България трудно се намират качествени продукти.

 

Фитнес треньорите

Това е една от болните ми теми, тъй като самият аз съм фитнес треньор. Понякога си мисля, че има повече фитнес треньори, отколкото трениращи, но вината е и в масовия потребител. Масовият потребител не се интересува какъв шампион си, какви сертификати или дипломи имаш и т.н. Масовият потребител гледа как изглеждаш и дали приличаш на визията, която той търси. Ако в неговите очи си прекалено мускулест – няма да те потърси, защото може да заприлича на теб. Така, например, моята приятелка ме препоръчала на своя приятелка за изготвяне на фитнес програма. Момичето видяло мои снимки и казало „О, не! Аз не искам да ставам културистка! Не искам програма от него!“ Интересно е, защото ходим на лекар, а не при студент по медицина да ни прегледа. Не казваме – не искам да ставам лекар, затова ще отида при студента! Отиваме при адвокат, не при студент по право, макар, че не може да не искаме да станем адвокати. Но във фитнес индустрията хората се отъждествяват с треньора. В момента мога да кажа с пълна сигурност, за което имам и много материали като комуникация, разговори, снимки и т.н., че има около 20 души, на които съм изготвял програми или съм подготвял за състезание, и които сега са онлайн треньори. Имал съм случка да направя програма на едно момиче, малко след това да я видя с Фейсбук страница, в която предлага треньорски услуги и още малко след това да ми пише с молба да й изготвя още една програма, за да види как правя и друг тип режими, понеже не е сигурна какво точно да пише на клиентите си. Разбира се, за услугата ще си плати колкото си струва програмата. Тя беше по-глупава да си каже защо иска втора програма, но реално не мога никого да спра, нито мога да знам – поръчва си даденият човек и после става треньор и пише това, което аз съм му писал преди. А и както ми писа пак един подобен клиент „Какво лошо има да изкарам някой лев от правене на програми, само ми кажи на какъв формат написа моята програма, защото не съм сигурен как да я направя в такава таблица да изглежда добре!“ Интересно е и когато някой ми пише „Поръчах си програма от една твоя състезателка, можеш ли да погледнеш храненето, за да ми кажеш какво да правя точно в ден 2?“ – „Защо питаш мен, нали на нея си платила – тя трябва да ти разясни какво да правиш в ден 2!“ – „Ми, тя не ми отговаря, затова реших теб да питам, понеже ти си й бил треньор!“. Но в крайна сметка всичко е очаквано и нормално – масовите потребители искат да приличат на този, който избират за треньор. Дали този човек разбира е напълно друг въпрос, който е ирелевантен в случая.

 

Измамата с автоматичните програми

Появиха се и автоматичните програми – попълваш полета, появяват се нови, попълваш и тях, плащаш и получаваш автоматичната програма. Всичките те всъщност са правени от един програмист и са имплементирани в почти еднакви сайтове на няколко различни треньори. Изградени са на базата на Индекса на телесната маса (BMI) и няма как да отчетат индивидуалните особености (безброй пъти съм повтарял, че всеки човек е различен и при едно и също тегло, един и същи ръст, един и същи пол, една и съща възраст, единият може да има 10% мазнини, другия – 30%, единия може да яде много малко и да качва лесно, заради не много добър хормонален баланс, другият – да яде много и да не успява да качи тегло). Когато питах един познат треньор, използващ подобни автоматични програми „Не мислиш ли, че това е вид измама?“ – „Какво ти пука! Ако искат програма от мен, това е положението!“. Реално хората купуват даден продукт заради името на марката или в случая – заради човека, на когото искат да приличат, или който е известен. Друго забавно е, че имам познат треньор, който много рекламира това как преди е бил пълен, а сега е оформен. Масовият потребител, разбира се, иска да отслабва и се отъждествява с този човек, който е успял да победи наднорменото тегло и в момента изглежда прилчино добре (не е мускулест, но е оформен, което изглежда достижимо и натурално). Не знаят само, че този мой познат си направи липосукция. Няма и как да знаят и той никога няма да го каже публично – това си го знае той и още няколко човека около него. В крайна сметка – всичко е за пари и всичко е маркетинг. Като го питах „Не лъжеш ли хората по този начин?“ – „Аз не ги лъжа, просто не им казвам истината! А и за какво им е да я знаят! Виж, че като вярват са много по-мотивирани и постигат резултати! Те не знаят за липосукцията, но вярват, че съм успял, а така вярват и че те ще успеят! В крайна сметка им помагам с моя пример!“ И знаете ли какво – проблемът е, че е прав. Някога мислех, че най-важното е какъв си отвътре, а не какъв изглеждаш и за какъв се представяш. Но с годините си дадох сметка, че тези, които се правят на нещо, което не са, постигат много по-големи успехи. Истината не винаги е приятна – да си скъсаш задника от тренировки, да пазиш диета и т.н. Лъжата, че малко фитнесче, малко тука да намалиш калориите, едно две хапчета – и вече ще си в мега добрата форма – е много по-вървежна. О, простете, замалко да забравя един приятел веган, който има моите мускули, ако не и повече. Този добър човек всъщност тренира като мен, храни се с месо и прави всичко стандартно за един средно статистически културист, но в интернет пространството твърди, че е веган и че е постигнал тези резултати само с растителни храни. Защо ли? Представете си, че сте вегани или вегетарианци и видите някого с плочки и мускули, който от години не яде месо! Как да не искате да си поръчате програма от него! Той знае тайната! Той знае как да постигнеш това тяло и да си веган! Ето това е човек за пример и уважение! И този мой познат прави много пари от подобни режими, докато вкъщи си набива пилешко, телешко месо и конски кюфтета! Понякога дори аз се чудя дали да обявя нещо подобно, но ме е срам да лъжа така... Макар, че като гледам как си живее...

 

Натуралните химици – тях също ги обожавам! И те също събират огромна маса последователи. Представете си човек, който е много як и релефен, тренира от 1-2 години и никога не е пипал химия! Явно този човек знае тренировъчни методики или сплитове, които са революционни! Особено, ако твърди, че знанията му са базирани единствено на научни изследвания. И познайте – обикалям си аз фитнесите в София, за да тренирам клиенти и хоп – в една от залите тренира нашият герой! Тренира напълно стандартно, без методики, нито по начина, който описва в блоговете си! А след това човекът на рецепцията ми казва – „А, този ли! Искаш ли да ти дам списък на химията, която му пращам всеки месец?“ Натурален, ама дръжки! Кълне се, че е натурален, напада всички останали, че били химици, кълне се в натуралните теории, науката и т.н. ама тоя проклет таен списък, дори с разписки от куриерска фирма с неговите имена и телефон... Същото като с веган треньора! „Но какво ти пука! Да направим някой лев! А и ставаме хора за пример! Ставаме достойни хора!“

 

Химията

Поня един културист от миналото, който каза „Някога ние културистите взимахме химия, за да станем шампиони, сега хората взимат химия, за да приличат на културисти! Някога културизмът беше страст, нямахме търпение да отидем в залата и цял ден чакахме този момент с вълнение, а сега много малко са истинските, повечето отиват с нежелание в залата и го правят с комерсиални цели – най-често за пари - да успяват да си продадат химията или програмите, или пък да си начешат егото и някой да им каже колко са велики! Истинският шампион е скромен!“ Това довежда до изкривяване на целия смисъл на културизма. Когато бях малък се скъсвахме от тренировки! Първо бях чувал само за някакви инжекции. Когато спечелих балканското през 2007-ма, отказваха да ми повярват, че не съм ползвал хормон на растежа, тъй като съм бил прекалено релефен, а аз изобщо не знаех как се ползва, нито бях виждал – само бях чувал по нещо от други хора... Сега масово се пита какво да се пие, масово се тренира грешно, и когато видят, че изглеждаш по-добре или си по-як, според тях значи просто взимаш повече химия (а може да взимаш 1/5 от това, което взимат те, или изобщо да не взимаш от няколко месеца, но никога няма да ти повярват, защото няма как да ги убедиш, че нито тренират оптимално, нито се хранят оптимално, а разчитат само на химия).

 

Хилядите теории и диети

В онова близко минало, когато започнах да тренирам, всичко беше ясно и просто - знаехме какво са белтъчини, какво са въглехидрати и какво са мазнини. Знаехме, че трябва да започнем постепенно да намаляваме въглехидратите, когато искаме плочки, както и че трябва да започнем да ги увеличаваме, когато искаме да растем, макар и да пожертвахме плочките на корема. Но с появата на социалните мрежи, повече от всякога, на интернет небосклона заблестяха милиони теории кое е здравословно, кое е правилно, какво да ядем, какво да не ядем, да пием или да не пием вода и т.н. Някога никой не си задаваше тези въпроси, дори не знам как на човек му идват на ум идеи от това да спазва 90-дневна диета или онова разделно хранене, което е измислено преди над 100 години... Познавайки съдържанието на основните храни, знаейки, че във всяка храна има и от 3-те макронутриента, макар и един често да преобладава, а другите два да са в ограничено количество, знаейки скоростта, с която храната се усвоява, ние никога не мислехме за подобни „диети“. Тези теории да не се смесват определени храни и не знам си какво... Боже... Различните макронутриенти се усвояват по различен начин и с помощта на различни енцими. Въглехидратите могат да се усвояват доста бързо, като разграждането започва още в устната кухина, затова е и този гликемичен индекс... Белтъчините – в зависимост от източника, но повечето месни продукти – около 3-5 часа, докато аминокиселините започнат да навлизат в кръвния поток. Мазнините също се усвояват по-бавно. Не мога да повярвам колко много хора вярват на тези щуротии... А тяхното отслабване става тъй като тези диети винаги съдържат храни с ниска калорийна плътност и неосъзнато ограничават хората от пържени храни и захарни изделия. Но това не означава нито, че са здравословни, нито, че са индивидуални. Индивидуалната диета се съобразява с досегашното хранене на човек и всики промени започват от там, където се намираме в момента.

Не мога да понасям и това, което постоянно се набива за калорийния дефицит. Твърди се, че всичко е калорийният дефицит и точка. Разбира се, безспорно при калориен дефицит човек сваля тегло. Това е като физичните закони. Но това е само половината истина, или както казва онзи треньор „Аз не ги лъжа, аз просто не им казвам истината!“. Примерно, имах една позната педи години, която ядеше по 1 шоколад на ден и нищо друго. Казваше ми „Това е моята диета! Влизам в дефицит и отслабвам! 1 шоколад на ден е всичко, от което имам нужда и се чувствам супер!“ Да, наистина отслабваше, и след 2 години я срещнах 30 кг отгоре качила и ми разказва как била в болница заради срината имунна система и разни подобни. Защо ли, защо ли, защо ли? Както казва моят шеф „Бог като иска да накаже някого, му взима акъла и той сам се наказва!“ Да, може да приемаш 1000 килокалории на ден, да си в дефицит, да сваляш тегло... Може да приемаш 1000 килокалории от пържени картофи, чипс, или предимно въглехидрати или предимно мазнини, но може и калориите ти да са равномерно разпределени през деня, да са от сложни и бавноразграждащи се въглехидрати, да имаш зеленчуци, да имаш различни видове риба и месо – за белтъчини, мазнините да са от полезните и т.н. Може да си 100 кг и да свалиш 20 кг, от които 17 кг да са мазнини и 3 кг да са мускули, но можеш да свалиш и 20 кг, от които 10 да са мазнини и 10 да са мускули, като ще изглеждаш коренно различно при единия и при другия вариант. Голямата масова грешка на жените е да гледат само кантара... И виждаш слаба жена, а като се съблече – задника увиснал, целулит, отпусната.. Гадна работа... А иначе „Даааа, стигнах заведните 52 кг!“ Ама не искаш да я докоснеш! Та така... Великото откритие на калорийния дефицит, който е базиран на научни открития, изследвания и не знам си какво, наистина работи, само дето това е половината истина – ще свалите тегло, но какво ще свалите и как ще изглеждате после? Ще сте в дефицит, но дали ще сте здрави, или после ще станете като плондири като пак започнете да се храните като преди, или пък ще се докарате до болницата?

„Бог като иска да накаже някого, му взима акъла и той сам се наказва!“