МОТИВАЦИЯ

Автор: Bogomil Yordanov На: неделя, януари 22, 2017 Видяно: 528

Колко е важна мотивацията за постигането на успех

 

 Веднъж, преди около 2500 години, една майка завела малкото си момче при Буда за помощ. Проблемът бил, че детето постоянно ядяло сладко и било с наднормено тегло. Как ли не се опитвала майка му да го разубеди да не яде сладко, как ли не криели сладките неща вкъщи, на какви ли лекари не го водела, но детето винаги намирало начин да отмъкне и дори да открадне нещо сладко за ядене... А когато го държали заключено и не му давали нищо сладко да яде, детето отказвало да пие вода и да се храни с нещо друго, докато не му дадат отново сладкиши.

Буда изслушал майката, но дори не погледнал момчето, а вместо това й казал да се върне отново след две седмици. Изтекли двете седмици и майката отишла обратно при Буда. Този път Буда помолил да останат насаме с момчето. Разговаряли един час, след което момчето обещaло на Буда повече да не прекалява със сладкото и да си промени изцяло храненето. Майката, обаче, била ядосана, че за този разговор се наложило да чака две седмици: „Добре, защо не му каза тези неща миналия път, защо трябваше да чакам цели две седмици?“

- Защото допреди две седмици и аз ядях много сладко! Как можех да му говоря и да му давам съвети, когато аз самият не знаех какво е да спреш сладкото и как се чувства той!

Защо Ви разказах тази кратка история?

Има много треньори, които никога не са работили натоварена работа, докато са тренирали, много треньори, които нито някога са се подготвяли за състезание, нито някога са подготвяли състезатели, много треньори, които никога не са се сблъсквали с трудности и лишения, докато са тренирали. Аз не съм като тях. И аз като Вас съм пазил диети и съм бил гладен, и аз съм учил за изпити по 10 часа на ден, и аз съм ходел на работа цял ден и съм се прибирал уморен. И аз съм минал през всички изпитания и трудности, свързани с това, което очаквам от Вас.

Никой не обича да работи, никой не обича да пази диета, никой не обича да тренира тежко на ръба на силите си, никой не обича да учи по цял ден, но това, което отличава успелите от неуспелите хора е, че успелите хора правят това, което е важно за тях, това което ще им помогне да сбъднат мечтите си, независимо дали им е неприятно или не. А неуспелите хора се отдават на моментните си желания, изпитват моментна радост, само че след време не постигат това, което са мечтали. В живота си съм съжалявал само тогава, когато не съм правил всичко по силите си, когато не съм се стараел истински! Отстрани може да изглежда, че правите всичко по силите си, но само Вие знаете дали е така, само себе си не можете да излъжете! Успехът няма да дойде лесно: промяната не се случва за ден или два, но всичко, което се случва бавно и с усилия, накрая си заслужава и остава трайно!

Всеки път, когато ми се прииска да се отдам на нещо моментно, си припомням защо съм започнал и какво искам от себе си и от живота! Припомняйте си го по-често и Вие!

Представете си, че сте някъде в Америка и късно вечер пътувате сам със собствената си кола за Сан Франциско, където на ул. Ломбард Ви очакват по изключително важна работа, която може да промени за добро целия Ви живот. Всичко звучи супер, но нито колата Ви, нито Вашият телефон имат навигация (защото в живота условията никога не са идеални), а единственото упътване, с което разполагате е една стара пътна карта, която Ваш приятел Ви е дал. Вече ситуацията звучи достатъчно усложнена, но и в живота нещата обикновено са още по-сложни, така, че не знаете, но Вашата карта е сбъркана: отгоре пише Сан Франциско, но картата всъщност е на Сан Бруно. Лоша работа, нали! Знаете къде искате да отидете, тръгнали сте натам, но не знаете, че имате сбъркана карта. В същото време е късно вечерта и на улицата почти няма кого да питате, а малцината, които виждате навън съвсем не искат да се занимават с Вашата ул. Ломбард. Започвате да се лутате из улиците на Сан Франциско, огромен непознат град. Нищо не Ви изглежда познато, а на картата не можете да разпознаете нито една улица. Какво да правите? Звъните на Вашия приятел за съвет! А той, както всеки добър приятел, Ви мотивира и Ви кара да не се отказвате и да вярвате: „Не спирай да вярваш, не се предавай! Продължавай да опитваш! Дай всичко от себе си!“ Не сте ли чували и Вие много пъти тези думи – да вярваме, да не се предаваме! Но не знаем, че картата е сгрешена! И опитваме отново и отново, и се вглеждаме в надписите на картата на Сан Бруно, и не виждаме нито една позната улица, и си повтаряме да сме силни и да вярваме и да не се предаваме! И по дяволите, наближава утрото и ще изпуснем важната среща, а тая проклета улица Ломбард сякаш е потънала вдън земя!
И знаете ли, в живота често става така! Мотивирани сме, не се предаваме, обаче имаме грешната карта! Затова не се осланям само на мотивацията и желанието, а на знанията и начина на мислене! Според мен вярата е важен елемент, но не по-малко важно е да не сме „коне с капаци“ и да търсим правилните начини по пътя към успеха! Ако беше толкова лесно, всеки щеше да го постигне. Ако ставаше само с усилия, онзи, който тренира 5 часа на ден, щеше да е станал Мр. Олимпия. А ако ставаше само с вяра и с четене на „Тайната“, всички щяхме със силата на мисълта да сме богати и красиви. Нещата са комплексни. Без правилните знания само ще се блъскаме в бетонната стена и ще искаме да я разбием със силата на мисълта и с упорство, вместо просто да я заобиколим. Имате късмет! Тук се намесваме ние, за да Ви дадем правилната карта, с която да усъвършенствате своето тяло и да се чувствате по-добре!
И все пак, въпреки, че в моя кратък пример Вие сте мотивирани да достигнете до желаната крайна точка, има и голяма вероятност, дори след упътването от нашия екип, да се уморите или да Ви се доспи и така и да не извървите целия път до така мечтаната дестинация. И това е нормално, защото пътят е бил много дълъг, не сте се хранили отдавна, вече е късно през нощта – никой не би се учудил и не би се разочаровал от Вас, ако отбиете встрани, подремнете малко, а на сутринта, вече с по-трезва преценка решите, че тази авантюра е била прекалено голяма за Вас, закусвате, и вече изпуснали важната среща се върнете обратно към своето досегашно спокойно ежедневие. Да, никой не би се разочаровал, но и никога няма да знаете какво би се случило, ако бяхте успели, и докъде можехте да стигнете след срещата. Това е тежкото изпитание на волята, упоритостта и знанията, което отделя обикновените хора от онези, които наистина успяват да достигнат целите си. Но ние не искаме да бъдете част от обикновените хора, които и след получаване на указания за пътя, все пак в крайна сметка ще се предадат, затова освен познания, ще Ви дадем като бонус и няколко съвета как да останете мотивирани.
 При мен някога беше лесно. Първо си представях какъв искам да бъда и тази представа ми даваше стимул да вървя напред. Знаех, че няма да стане за един ден, знаех, че ще отнеме време, но всеки ден виждах мъничката промяна и точно тази мъничка промяна ми показваше, че нещата се случват и ми даваше още по-голяма мотивация за всеки следващ ден. Така малко по малко, ден след ден, аз се превръщах в това, което исках да бъда. След всеки нов изминат километър към целта, знаех, че разстоянието се скъсява и още повече се стараех.
Понякога, все пак, поглеждах с възхищение и някоя снимка на Арнолд и това ми даваше още сили и мотивация. Знаех, че за всяко нещо в живота трябва да взимам пример от най-добрите, но също така знаех, и че всеки човек е различен и има своя индивидуалност, поради което никога няма да бъда самият Арнолд. Гледах снимките му, тренировките му и се опитвах да взимам най-доброто, но никога не се сравнявах с него. Така трябва да учим най-доброто от най-добрите, те да са наш пример, но да не се сравняваме с тях. Когато се сравняваме може да се разочароваме, че не ставаме като тях и да губим мотивация. Трябва да се стремим да постигнем най-доброто, на което самите ние сме способни и да създадем най-добрият или най-добрата „себе си“. Нека нашата промяна бъде нашият мотиватор.
Третата ми причина да успея беше малко по-странна, макар, че тя може да мотивира само за определен период от време и не съм сигурен, че винаги е най-добрият начин за успех. А именно: успях, защото, след автомобилната катастрофа и инвалидната количка, никой не вярваше, че ще успея. Всички ми казваха да се откажа и да приема факта, че ще съм инвалид. Тези думи на другите хора ми даваха огромна сила и енергия да правя най-добрите си тренировки и по-късно да стана Балкански шампион по културизъм. Постоянно си повтарях: „Сега ще им покажа кой не може!“ Така ако някой Ви повтаря, че сте дебели, или пък прекалено слаби и няма да постигнете желаното от Вас тяло, можете да се мотивирате да покажете на тези хора колко много са сгрешили!
Ами ако все пак дойдат дни, в които резултатите не се забелязват, а тренировките стават монотонни и еднообразни? Тогава Ви съветвам да смените мисловната си нагласа. Има различни варианти, за да разнообразите или промените нещата във Ваша полза в зависимост от причините за загубата на мотивация. Най-лесният начин е да се снимате и всеки път, когато Ви мързи, да си гледате снимката и да си представяте онова, което искате да бъдете. Повярвайте, това действа!
Ако обаче сте минали през този вариант, може би тренировките се нуждаят от разнообразяване, а можи би пък сте приели нещата прекалено сериозно и сте се натоварили психически. Понякога за постигане на напредък и връщане на желанието за трениране, трябва малко да се отпуснете, да спрете да гоните целта, да отпуснете газта, и да оставите колата малко на нулева скорост да се спуска сама по наклона, докато Вие се наслаждавате на светещите сгради отстрани. Това значи да си отпочинете психически и да тренирате по-спокойно, за разтоварване. Това може да се окаже нещото, което Ви е пречило да продължите напред – даването на прекалено много зор и напрежението как сте тренирали, вместо да изпитате наслада от самата тренировка.
На следващо място, не е никак зле да опитате да носите слушалки и да слушате любимата си музика по време на тренировка. Тя не само ще махне напрежението, но и ще Ви „надъха“ да направите още някое допълнително повторение!
В случай, че сте си гледали снимката, сменили сте си тренировъчната програма, слушате музика, но отново губите желание – време е за тренировъчен партньор! Намирате някого, с когото да тренирате сериозно! Но не словесен партньор, а тренировъчен! Такъв, който е достатъчно опитен и мотивиран и ще Ви помогне за още тежести и повторения! Може дори да пробвате да се състезавате с него, а конкуренцията винаги създава по-добро качество!
Ако и това не помага – време е за персонален фитнес инструктор. Той ще прецени ситуацията отстрани с нов поглед и ще Ви изготви нова тренировъчна програма, която ще наблюдава как спазвате. В процеса на работа този човек ще има възможност да види и къде евентуално имате слаби места и се появяват рискове от допускане на грешки. Тази помощ често се оказва решаваща и Ви носи нови виждания и Мотивация за трениране. Но, разбира се, внимавайте с избора на правилния фитнес инструктор, на когото можете да се доверите, и който ще Ви бъде от полза.