Масово настроенията срещу частните съдебни изълнители са негативни, но изпълнителният процес е една жизненоважна необходимост, не само в правния мир, но и в обикновените ни житейски отношения. Тъй като съм работил 5 години при един от най-големите частни съдебни изпълнители, съм имал възможност да бъда свидетел и лично да участвам в различни изпълнителни действия и житейски казуси, благодарение на което съм видял всички страни на изпълнителния процес.

Изпълнителният процес не работи единствено в полза на банките и на колекторските фирми срещу обикновените граждани. Много често частният съдебен изпълнител трябва да се опитва да събере сумите, които осъдено за издръжка лице не заплаща на малолетното си дете. Има също и много случаи, при които наемател не е плащал дълго време наем, съсипал е помещението и е напуснал, без да плати нищо – отново чрез съдебния изпълнител следва да се съберат сумите, за които взискателят (наемодателят) е осъдил наемателя, и за които му е издаден изпълнителен лист. Възможно е и при разведени родители, този който има установен режим на лични отношения, да не може да си види детето, тъй като другият родител, на чийто грижи е оставено то, отказва да му го предаде – тогава отново често се налага съдебен изпълнител да помага и да присъства при срещите за предаване на детето. Случаите в практиката са много, като продължават и с дължими обезщетения за непозволено увреждане, за телесни повреди, ПТП-та и още много други. Практиката е разнообразна.

Много пъти се случва длъжникът да е подписал изключително неизгоден договор за кредит, при който например е теглил 20 000 лв., но следва да върне 40 000. При просрочие на вноска и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника, още по гражданското дело се начисляват разноски за юрисконсулт или адвокат, различни видове лихви, както и държавна такса. При образуване на изпълнителното дело взискателят отново иска претендира или адвокатско възнаграждение, което също се събира в изпълнителния процес и крайната сума на дълга в изпълнителното производство става доста по-голяма. Можете да си представите пример как един длъжник е дължал 1000 лв. главница. В делото за издаване на изпълнителен лист е присъединена примерно неустойка 400 лв., мораторна лихва 300 лв., адвокатски хонорар – 400 лв., законна лихва, държавна такса и евентуално още други. При съдебния изпълнител пристигна изпълнителен лист, по който се дължат не 1000 лв., а 2500, но се иска и адвокатски хонорар 350 лв. за образуване на изпълнителното дело, така, че без никакви начислени такси на ЧСИ, дългът вече е 2850, като всеки ден се начислява и лихва върху главницата. В крайна сметка ЧСИ изпраща Покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е описано, че дължи общо с таксите и разноските на ЧСИ, примерно 3300 лв. Човекът е възмутен – как от 1000 лв. изведнъж дължи 3300 лв.! Обажда се евентуално на адвокат и казва „Един ЧСИ ме е осъдил на 3300 лв., а аз съм взел само 1000 лв.“ Тук е редно да се обясни, че частният съдебен изпълнител не осъжда никого, а единствено изпълнява описаното в изпълнителния лист, като начислява и свои такси и разноски по ТТРЗЧСИ. Много често клиенти се сърдят на съдебния изпълнител при подобни случаи, защото той е този, който ги уведомява за дълга и им съобщава ужасяващата за тях новина за дълг 3-4 пъти по-голям от това, което са теглили, но истината е, че в този момент съдебният изпълнител няма вина и просто изпълнява, това което му е възложено със закон. Длъжникът следва да се успокои и да разбере от къде точно произлизат тези суми, защо са точно такива, както и какви възможности за защита има. Взискателят е този, който е осъдил длъжника да заплати определени суми. В зависимост от основанието за издаване на изпълнителния лист – най-често: чл. 410, чл. 417 от ГПК или съдебно решение, длъжникът има определени възможности пред себе си. Ако изпълнителният лист е издаден на основание чл. 410 от ГПК, длъжникът може да обжавла единствено размера на адвокатското или юрисконсултско възнаграждение по изпълнителното дело, но не и изпълнителния лист. При този случай съдебният изпълнител не е длъжен да връчи покана за доброволно изпълнение, тъй като съдът е следвало да уведоми длъжника след подаване на заявлението от взискателя за издаване на изпълнителен лист. След уведомяването от съда, длъжникът е имал 2 седмици да направи възражение. Тук отново има някакви възможности за оспорване на задължението, ако длъжникът не е получил нищо от съда, адвокат се запознае с гражданското дело и установи, че длъжникът не е бил надлежно уведомен от съда. В случаите при чл. 417 вече частният съдебен изпълнител е длъжен да уведоми длъжника и да му изпрати покана за доброволно изпълнение, като след получаването й от длължника, за него тече 2 седмици срок да възрази. В зависимост от документа, въз основа на който е бил издаден изпълнителният лист по чл. 417 от ГПК, се преценяват и възможностите за възражение – дали е нужно единствено бланкетно възражение до съда – при Запис на заповед, или пък е нужно длъжникът да представи пред съда и доказателства, че е изплатил това задължение или не го дължи, за да може да бъде спряно изпълнителното производство и съдът да укаже на взискателя, че има 1 месец срок да заведе искова молба за установяване на вземането си.

За какво трябва най-много да се внимава при сключване на договори с кредитни институции?

На първо място съветвам винаги да се ползват услугите на добър адвокат при теглене на кредити в големи размери, както и да се доверите на голяма и доказана банкова институция. В моята практика съм срещал многократно клиенти, които са имали нужда спешно от голям кредит, но макар и да имат недвижимо имущество, тъй като са осигурени на ниска заплата, банки отказват да им отпуснат желаната сума. Отчаяни тези клиенти посетели някоя нова фирма за бързи кредити, която без да се интересува от доходите, веднага е съгласна да отпусне кредита срещу учредяване на ипотека на недвижимия имот.

Много е важно да имате предвид, че единственото жилище е несеквестируемо, само ако няма учредена ипотека. Обезпечено ли е вземането на взискателя с ипотека, несеквестируемостта отпада и длъжникът може да остане без никакво жилище и буквално изхвърлен на улицата. Това е и основната причина да не препоръчвам ипотекиране на единствено жилище, особено ако кредитът не е много внимателно обмислен и не сте сигурни, че имате възможност да изплащате вноските.

И все пак, в практиката доста често, се случва да ме потърси клиент, който е изтеглил да кажем 50 000 лв. от някоя фирма за бързи кредити, като е ипотекирал единственото си жилище. Разглеждайки ипотеката, не веднъж съм констатирал суми за връщане от порядака на 3 пъти по-високи от първоначално изтегления кредит. В нашия пример – крайната сума за връщане може да достигне 150-180 000 лв. Такъв договор е унищожаем – чл. 33 от ЗЗД (Закон за задълженията и договорите), в рамките на една година от сключването му, тъй като това е договор, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия. Ако успеем да докажем например, че длъжникът не е бил добре здравословно, или пък негови роднини, за които полага грижа не са били добре здравословно, при такава голяма сума за връщане, не би било трудно договорът да бъде признат за нищожен. От фирмата за бърз кредит, обаче, също имат юристи и много добре знаят за съществуването на такава възможност, поради което преди сключване на договора за кредит и ипотека, от фирмата за бърз кредит накарали длъжника да си направи ЕТ. Клиентът, който ме е потърсил с недоумение ме пита „Защо ме караха да си правя ЕТ?“ Разглеждайки договора за кредит, лесно мога да отговоря на този въпрос – Защото договорът за кредит е сключен от името на ЕТ. От една страна, според чл. 297 от Търговския закон „Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия“, а от друга – едноличният търговец е отговорен за задълженията на ЕТ с цялото имущество на физическото лице, стоящо зад ЕТ. Иначе казано – когато фирмата за бързи кредити накара лицето да си открие ЕТ и да сключи договора за кредит от името на ЕТ, а за обезпечение се използва имотът на физическото лице – това е с цел да не може по-късно договорът да бъде унищожен, поради крайно неизгодни условия, тъй като ще се счита за търговска сделка. От друга страна – физическото лице ще е изцяло отговорно за задължението на ЕТ и дори фирмата да не е имала никаква дейност и да е учредена само за този договор, физическото лице – длъжник ще отговаря с цялото си имущество, а от трета страна, ипотеката, която е учредена за този кредит, от физическото лице, като собственик на процесния имот, обезпечава вземането. Убеждавайки своя клиент да си направи ЕТ и да сключи договора от името на ЕТ, фирмата за бързи кредити си гарантира, че по-късно лицето няма да иска или няма да може да направи унищожаване на договора поради крайно неизгодни условия. Затова, призовавам Ви, колкото и да Ви трябват спешно пари, не се съгласявайте да откривате ЕТ, много внимавайте с ипотеките, четете подробно какъв договор сключвате и какво трябва да връщате, дори да Ви притискат пред нотариуса по-бързо да подписвате. Никой не може да Ви накара да подпишете нещо, без да го прочетете внимателно, а в случай, че има използвани заплахи и насилие, тогава вече ще се води съвсем друг – наказателен процес.

За какво трябва най-много да се внимава при други задължения?

Тук ще бъда доста кратък, тъй като темата е изключително обширна и всеки конкретен случай е различен. Най-вече винаги следва да се внимава за изпуснати давностни срокове, както и за търсене на суми от взискателя, за които е изтегла погасителна давност – 5 или 3-годишна, в зависимост типа на вземането. Много често взискатели търсят суми, които са изтекли по давност, но давността не се следи служебно, а е нужно длъжникът да възрази за изтекла погасителна давност. Много често голяма част от задължения, особено периодични, отпадат след възражение. В краен случай, при вече заведено изпълнително дело, има възможност да се заведе Отрицателно-установителен иск, с който да се докаже, че търсените суми не са дължими, поради изтекла погасителна давност преди издаване на изпълнителния лист или по други причини, конкретни за всеки отделен случай. При подобни случаи, отново съдебният изпълнител няма вина, а право на длъжника е да заведе дело и да докаже, че не дължи посочените суми, в случай, че е изпуснал останалите срокове.

В практиката има и още безброй казуси – в случай, че длъжникът е платил вече някаква част от сумите, в случай, че сумите не са правилно изчислени и т.н., но това са специфични казуси, за които ще е необходима отделна статия.

По-надолу накратко ще разгледам най-често срещаните нарушения в изпълнителния процес, които са и най-голям процент от нарушенията:

Какви са най-честите възможни нарушения в изпълнителния процес?

Частните съдебни изпълнители са сравнително от скоро – законът за ЧСИ е от 01.05.2005 г., а първите ЧСИ се назначени с конкурс през 2006 г. За това не дълго време, нормално, доста въпроси се изглаждат, за да може да се изчистят всички грешки или възможности за злоупотреба. За съжаление, въпреки усилията, които се полагат от Камарата на ЧСИ, все има съдебни изпълнители, които съзнателно или не, извършват редица нарушения. През годините ситото отся голяма част от съдебните изпълнители, като много от тях бяха лишени от права, но процесът все още не е приключил. От Камарата на ЧСИ са наясно за случващото се, като скоро се очакват позитивни решения за останалите нерешени проблеми.

Както споменах по-горе, изпълнителният процес и ЧСИ са необходими на обществото, аз самият няма как да бъда против тях, особено, ако са добросъвестни и си вършат качествено работата в полза на обществото. Приветствам и поздравявам всички честни и отговорни ЧСИ, защото такива наистина има и съм се убедил в това! Аз съм против нарушенията, които все още има вратички и начини да бъдат извършвани от някои останали недобросъвестни ЧСИ, в ущърб най-вече на длъжниците. Но се надявам, че благодарение на работата на Камарата, ситото ще отсее докрай и онези, които са се отървали до днес и извършват нарушения, ще бъдат отстранени в близкото бъдеще.

Защо ЧСИ биха имали полза да извършват действия в ущърб на длъжник? Защото в ТТРЗЧСИ има т. 26, която е пропорционална от задължението; иначе казано – колкото повече пари събере ЧСИ, толкова повече ще вземе и за себе си от т. 26, която е определен процент за ЧСИ от събраната сума. Точка 26 от тарифата е измислена с добра цел – да стимулира ЧСИ да работят и да събират задълженията, но както едно нещо може да бъде добро, така и в неправилните ръце, може да бъде и лошо – да стимулира някои ЧСИ да извършват нарушения само и само да съберат задълженията или по-големи задължения, за да изкарат по-голяма т. 26.

Какви хипотетични нарушения са възможни?

Ненадлежно връчване. Напълно е възможно призовкарят на ЧСИ изобщо да не си е направил труда да потърси длъжника, а просто да запише 3 дати – по чл. 47 от ГПК, на които уж е посетил адреса и е залепил уведомление. По-късно длъжникът научава за изпълнителното производство чрез наложени запори на банкови сметки, трудово възнаграждение, възбрани, но вече е изпуснал 2-седмичния срок за възражение. От камарата на ЧСИ не останаха безразлични към тези възможни злоупотреби, като имаше наказани ЧСИ за подобни връчвания – еднствено с надпис „не е намерен“. Как се произнесоха от камарата и за подобни връчвания по един от случаите: „Процедурата по чл.47 ГПК предвижда при при първото посещение връчителят да потърси адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението. Ако не намери адресата нито друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят трябва да удостовери в разписката към съобщението, кога е посетил адреса и обстоятелството, че адресатът не е намерен там, не е намерено и друго лице или е намерено такова лице /ако има сведения трябва да се посочи името и качеството на лицето/, но то не се е съгласило да приеме съобщението. Когато адресатът не е намерен на адреса нито е намерено друго лице, което е съгласно да приеме съобщението, връчителят трябва да потърси сведения дали адресатът пребивава на адреса. Такива сведения може да бъдат потърсени от лицата, които не са се съгласили да приемат съобщението или от съседи. Ако връчителят намери сведения, било че адресатът пребивава на адреса, било че от известно време или никога не е пребивавал там, той трябва също да ги удостовери в разписката към съобщението. Ако получи сведения, че адресатът не пребивана на адреса, връчителят трябва да върне разписката на съдебния изпълнител съгласно чл. 44, ал. 4 ГПК за прилагане към делото, за да може съдебният изпълнител да прецени удостоверените обстоятелства и разпореди, какви действия да се предприемат. Прилагането на всяка следваща алинея на чл.47 ГПК е обусловено от изчерпване на възможността за използване на предходната като гаранция за законосъобразност на връчването.“ От тук се разбира, че не е достатъчно да се запише в разписката, че никой не е намерен, а призовкарят следва да положи усилия да намери други лица, като всичко опише в разписката. Макар и тук винаги да остава някаква възможност за злоупотреба, описаното разяснение от от Камарата на ЧСИ по подобен случай, значително ограничава възможността за фиктивни връчвания чрез лепене на уведомление. И все пак – винаги обръщайте внимание за това как сте били уведомени.

Антидатиране на документи. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК „Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.“ Това означава, че ако 2 години по изпълнителното дело няма никакви изпълнителни действия или молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, частният съдебен изпълнител е длъжен да прекртати изпълнителното производство. В практиката има случаи, при които длъжникът отива да прегледа делото, констатира, че няма извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години и пуска молба за прекратяване, поради настъпила перемпция. Няколко дни по-късно длъжникът се връща, за да види какво се случва и забелязва, че по делото се е появил входящ документ преди няколко месеца, който представлява молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия, и който прекъсва давността. Как така се е случило това? Понякога това се случва и след като ЧСИ дори е прекратил делото с постановление, но изведнъж установява, че е допуснал техническа грешка, като без да иска е прибрал входящ документ – молба от взискателя, по друго изпълнително дело, защото без да иска погрешно го е входирал по друго дело, поради което не е видял молбата и не е била прибрана. Сега обаче, открил молбата, която по грешка е била по друго дело, приложил я към правилното дело, и установил, че тя прекъсва 2-годишната давност. Входящият номер на тази молба от взискателя, който е с дата от преди няколко месеца, е доказателство, че документът е входиран отдавна и просто е имало техническа грешка и не е бил приложен по делото. Как става това? Да кажем, че делото е за голяма сума и ЧСИ има полза да не бъде прекратявано. Осъществява контакт с взискателя, като му обяснява, че има 2 години изтекла давност за действия, но ако донесе една молба, тя ще бъде входирана със стара дата. Реално входящият регистър на ЧСИ е последователен по номерация и веднъж излязъл един входящ номер, след това задължително следва следващият подред. В кантората на ЧСИ, обаче, се входират различни документи – някои са важни, като молби за образуване на изпълнителни дела, възражения, жалби, молби за извършване на изпълнителни действия, но други не са чак толкова важни – някой отговор от банка, че длъжникът няма налични банкови сметки. ЧСИ може да разгледа внимателно входящия регистър, да установи кой документ от подходяща дата не е нужен, дори да е по някое друго дело – няма значение. Просто унищожава този входящ документ, който не е важен и който никой няма да търси, и със същия входящ номер (за да няма два документа с един входящ номер, което и няма как да бъде извършено) входира донесената от взискателя молба, която изведнъж се оказва с входящ номер от преди няколко месеца. Какво може да направи в момента длъжникът? Истината е – или нищо, или много трудно достигане чрез прокуратурата до експертиза на мастилото и хартията за датата на съставяне на документа. Без експертиза няма как да бъде доказано изобщо, че документ е заменен, защото входящият номер си е последователен и няма как да има два документа с един входящ номер. Може и да се пусне оплакване до Камарата на ЧСИ, че същият съдебен изпълнител не се грижи за служебния си архив и входира погрешно документи по други дела, за което обаче едва ли ще има сериозно наказание. А и това може да бъде доказано, ако вече ЧСИ е писал поне резолюция, че уважава молбата за прекратяване (защото по-късно е  успял да се сдобие с молба от взикателя, която да входира и е нямало как да откаже прекратяването). Тази хипотеза с антидатирането няма как да бъде доказана, но съмнително часто се появяват подобни стари документи след като длъжник е прегледал делото и ги е нямало. Едно от нещата, за което отдавна са се сетили от Камарата, е номерацията на всеки един лист, веднага, след като бъде приложен. Липсата на номерация на делото е предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност от ЧСИ. За съжаление, длъжникът може да отиде в кантората, да няма нито една номерирана страница, (снимането с телефон е забранено, а искането на копие от някоя страница отбикновено се удовлетворява най-рано на следващия ден), да пусне жалба до Камарата на ЧСИ, те да пуснат искане от ЧСИ за обяснение и копие на делото, той да добави антидатирани документи, след което да номерира делото и да изпрати копие в изряден вид и с номерация. Всъщност и самото дело вече ще е в изряден вид и длъжникът няма как да докаже, че когато е отишъл, изобщо не е изглеждало по този начин.

За щастие, от Камарата на ЧСИ се работи за изчистване на всички възможности за злоупотреби и нарушения, като се планира въвеждането на единен входящ регистър на ЧСИ, при който веднъж входиран документ с дадено име и по дадено дело, не може да бъде сменен с друго име, защото вече е въведен конкретно в системата. Решенията и работата на Камарата на ЧСИ от нейното създаване до днес са в правилна посока и полагат грижи за защита на правата на страните в изпълнителния процес и това няма как да бъде отречено, но процесът е бавен и от техническа гледна точка, а и защото много от празнотите и възможностите за нарушения се установяват през времето на годините практика.

Удръжки от несеквестируем доход. Тук има подробно описание в чл. 446 от ГПК, в който се посочва какви са удръжките от трудово възнаграждение или от пенсия, които надвишават размера на минималната работна заплата. Това е най-често срещаният случай на нарушения, поради опитите за размиване на отговорност между банките и съдебните изпълнители. Много често длъжникът има наложен запор и на трудовото възнаграждение, което получава от работодателя, и на банковата сметка, с указание да се превеждат суми на ЧСИ според чл. 446 от ГПК. Често се случва хипотеза, при която примерно длъжникът получава трудово възнаграждение 1500 лв., работодателят да прави удръжка на ½ – по чл. 446 и да изплаща на ЧСИ – 750 лв. (чл. 446, ал. 1, т. 2 от ГПК), след което тези 750 лв. постъпват в банката, а банката прави удръжка на 1/3 от тези 750 лв. (чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК) и длъжникът получава само 250 лв. от 1500 лв. или пък, ако банката е благосклонна – получава минималната работна заплата – към 01.01.2020 г. – 610 лв. Така се получава, че е нарушен несеквестируемият минимум, посочен в чл. 446 от ГПК. ЧСИ се оправдава с банката – имали указания, но те били виновни, а банката се оправдава с ЧСИ – така им пишело в запорното съобщение. При други случаи пък няма наложен запор при работодателя, а банката изплаща на длъжника само минималната работна заплата отново. Останалите 890 лв. отказват да му дадат на касата, задържат 1 месец, след което изплащат на ЧСИ и сумата бива обявена за секвестируема, поради това, че е задържана над месец и е с характер на спестяване. Това е неприятен казус, който налага често жалби както срещу ЧСИ, така и срещу банката, за да бъде доказано че е нарушена разпоредбата на чл. 446 от ГПК. Но за съжаление, тези случаи са най-често срещаните в практиката.

адв. Богомил Йорданов

 

По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.

Направете запитване